сряда, 30 септември 2015 г.

Какъв е този метал?

    В практиката постоянно се налага да се определи вида на метала или металната сплав, за да се разделят вторичните суровини по групи. Съществуват много способи, които спомагат за правилното определяне на метала или металната сплав, които тук ще разгледаме накратко:

Стомана, чугун, желязо
 
   Те прилепват добре към обикновен магнит. В пунктовете, ако магнита залепва при доближаване, суровината ще бъде определена в категория желязо - тънко или дебело. По-големите пунктове използват и категорията чугун. Чугунът се различава по това че е сравнително дебел и има неравна повърхност. От него се изработени старите радиатори, мивки и вани.

Неръждавейка

   В пунктовете с това име наричат група корозоустойчиви стомани, а понякога и сплави, изобщо не съдържащи желязо, но имащи външен вид, подобен на стоманата - като алпака. Общото между тях е никела. Понеже плътността и якостните свойства на неръждавейките са близо до тези на обикновените стомани повечето хора изпитват трудност при определяне дали да причислят един детайл към стоманата или към неръждавейката.
    В пунктовете за вторични суровини се използва проверка с магнит, която - макар и не съвсем точна - се налага да приемем, освен ако нямаме под ръка няколко тона еднаква суровина със сертификат за съдържанието. Изделията от неръждавейка се привличат практически незабележимо от обикновен магнит. С по-силен (например неодимов) магнит има слабо изразено привличане, дължащо се на никела, което се забелязва най-ясно ако поставим изделието в нестабилно равновесие и поднесем магнит към единия му край.
   Тоест ако обикновения магнит не се "лепи", а неодимовият се лепи едва-едва това почти сигурно е неръждавейка, според класификациите на пунктовете за вторични суровини. Допълнителна информация може да получим от външния вид и областта на приложение. "Неръждавейка"-та винаги е идеално полирана и почти винаги бляскава. Произвежда се на листове, поради това изделията от неръждавейка нямат голяма дебелина. От тях чрез щанцоване и изрязване се получава изделие, за което е важнa здравината - устойчиво на удар, натиск, огъване и при нормални условия не влиза в химични реакции - типична област на приложение са метални изделия и детайли в досег с храни. Напоследък може да чуете, че някой скъп уред е от "инокс". Това е модната думичка за добрата стара неръждавейка...
    Едно последно нещо, което трябва да се провери, е дали не си имате работа с никелиран месинг (около три пъти по-скъп). Никелираният месинг - който също се привлича слабо от неодимов магнит - се различава по това, че при него никелът е тънък повърхностен слой и няколко търкания с пила или остър предмет ще покажат жълта вътрешна част - ясен знак за месинг.

Месинг

   Сплав с жълт цвят с основни съставки мед и цинк. Плътността на месинга е малко по-висока от тази на стоманата, така че с повече опит се усеща и на ръка. Така нареченият бял месинг е обикновен жълт месинг с нанесен тънък, сребрист слой никел по повърхността, който му придава огледален блясък. Месингът намира приложение при необходимост от добра електропроводимост, съчетана с добри якостни качества. От гледна точка на вторичните суровини месингови са контактните пластини и щифтове в битовите електроуреди, художествените изделия от метал, охлаждащи радиатори в различни машини, някои тръби, често и по-стари водопроводни елементи в бита - спирателни кранове, муфи, разклонители.

Няма коментари:

Публикуване на коментар